15.07.2007 г., 11:54

ШАРЕНО

764 1 0

Съдбата от незнайни нишки
живота ни тъче,
шарки пъстроцветни блесват,
във каре или в райе,
тук-там вмъква тъмна краска,
за завършена със стил окраска...
От нишчица, изпусната неволно
в чергата житейска,
всичко сменя своята посока произволно.
Идеята съдбовна е била,
да сътвори в творбата си безброй цветя,
пъстропери птички, песнопойни,
багри в пеперудени одежди
и треви ухайни, най-упойни...
От дъгата слънчецветна
би получила се черга златоредна...
Но животът бързичко със времето отлита,
съдбата си тъче и никого не пита
харесва ли му неговата черга,
изпъстрена, красива, багровита,
или тъмноцветна - тук-там даже
и със нишки поизпуснати покрита...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дайан Флор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...