18 ene 2009, 11:18

Шарено 

  Poesía » Filosófica
700 0 11
Класически свободните самотници
разпалено си търсят половините.
Не са ги срещнали, а вече ги отхвърлят,
егоцентрично сраснати с годините си.

Внезапните самотници привикват
със новото начало на не-цялост.
Във джунглата от непознати трикове,
приемат свободата за нерадост.

А хиляди са може би онези,
които им завиждат за съдбата!
Самотници  са във семейни цялости,
отдавна мразещи леглата си.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз ти благодаря , Ани !
  • На мен ми хареса!
  • Аз се абонирам за твоите стихове от днес Много приятно ме изненада. Малко са мъдрите стихове и когато нещо ме раздруса от вътре си го признавам с радост. Благодаря за удоволствието!
  • Ех , Добри , добре , че си усетил смисъла , иначе нямаше да има смисъл да продължавам да пиша , хаха ! Поздрави от една начинаеща !
  • Има смисъл, но ми е тромаво.
  • харесах!
  • Компетентното поколение ,
    дето вечно си губи ключа ...

    Не се сърдя , забавлявам се ,
    творчески успехи от мен , Смешко !
  • тиририрам- рам
    не един език ли говорим/пишем
    е като заподскачате като ощипани девойки
  • Харесването не е задължително , а за другото си има платени хора , мили Смешко .
  • много тъжно...и истинско...
    не е шарено...сиво...тъмно-сиво...черно...
  • ритъмът ми щърбавее... "темата" добре развита...
    и така зле и иначе зле... гълъбът завижда на че е здраво стъпил на земята ....слонът на гълъба че кръжи в небето ... и нещо такова ...
Propuestas
: ??:??