Шефа
гази
по душата ти
и без това разплетена.
винаги усмихнат
по служебно е
избръснат
в бяла риза
спретнат
мед му капе от устата
обещава повишение
обещава и внимание
искал само мъничко
старание
тайно мисли си обаче
ти поработи с лопатата
пък ще видим за заплатата
аз да ида пак на Бора Бора
пък вие седете си в
обора
навеждаме глави
хрисими сме хора
щастлив да бъде
чудя се обаче
знае ли
какви ги вършеше
съпругата му онзи ден
у нас..
на сламата
в обора...
© Христо Манчев Todos los derechos reservados
Ама как ме разсмя. Малко изгрубях. Да ме извиниш.