13 сент. 2017 г., 22:39

Шефа костюмар

562 1 12

 

Шефа
гази 
по душата ти
и без това разплетена.
винаги усмихнат
по служебно е
избръснат 
в бяла риза
спретнат
мед му капе от устата
обещава повишение
обещава и внимание
искал само мъничко
старание
тайно мисли си обаче
ти поработи с лопатата
пък ще видим за заплатата
аз да ида пак на Бора Бора
пък вие седете си в 
обора
навеждаме глави 
хрисими сме хора
щастлив да бъде
чудя се обаче 
знае ли
какви ги вършеше
съпругата му онзи ден
у нас..
 на сламата

 в обора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ооо да, възбужда ме... представям си, че съм в него с нещо метално, дълго и остро.
    Ама как ме разсмя. Малко изгрубях. Да ме извиниш.
  • Вероятно туй ще стане.. не рискувай Вили освен ако не ти харесва
  • Като го знам какъв е от този стих най-много да получи ерекция.
  • Хей този му го изпрати

    Шеф .. ми е обидна дума
    по е лоша,и от чума!
    тридесет годишеното петленце
    ми подскача туй хюмненце
    и с дебелия си г*з бих го
    яздил аз.. във - тръст
    но от него си зависим
    прай се някога на хрисим
    но си даваме душата
    за стотинката-позлата
    щот е копеле щастливо
    и ща клати ваща слива
    гадничко е .. аз го знам
    но за хлебеца насъщен
    и дечицата невръстни
    ний се дупиме богато!
    на персоната позната!
    свикнали сме ний от турско
    да ни боцкат мижитурско
    даже май ,че ни е кеф
    в тоз живот така превзет
  • Сетих се за един мой шеф.
    Само ако знае, аз какъв стих съм му посветила.
    Ще се гръмне.
    Ама и твоя си го бива.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...