13.09.2017 г., 22:39

Шефа костюмар

554 1 12

 

Шефа
гази 
по душата ти
и без това разплетена.
винаги усмихнат
по служебно е
избръснат 
в бяла риза
спретнат
мед му капе от устата
обещава повишение
обещава и внимание
искал само мъничко
старание
тайно мисли си обаче
ти поработи с лопатата
пък ще видим за заплатата
аз да ида пак на Бора Бора
пък вие седете си в 
обора
навеждаме глави 
хрисими сме хора
щастлив да бъде
чудя се обаче 
знае ли
какви ги вършеше
съпругата му онзи ден
у нас..
 на сламата

 в обора...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ооо да, възбужда ме... представям си, че съм в него с нещо метално, дълго и остро.
    Ама как ме разсмя. Малко изгрубях. Да ме извиниш.
  • Вероятно туй ще стане.. не рискувай Вили освен ако не ти харесва
  • Като го знам какъв е от този стих най-много да получи ерекция.
  • Хей този му го изпрати

    Шеф .. ми е обидна дума
    по е лоша,и от чума!
    тридесет годишеното петленце
    ми подскача туй хюмненце
    и с дебелия си г*з бих го
    яздил аз.. във - тръст
    но от него си зависим
    прай се някога на хрисим
    но си даваме душата
    за стотинката-позлата
    щот е копеле щастливо
    и ща клати ваща слива
    гадничко е .. аз го знам
    но за хлебеца насъщен
    и дечицата невръстни
    ний се дупиме богато!
    на персоната позната!
    свикнали сме ний от турско
    да ни боцкат мижитурско
    даже май ,че ни е кеф
    в тоз живот така превзет
  • Сетих се за един мой шеф.
    Само ако знае, аз какъв стих съм му посветила.
    Ще се гръмне.
    Ама и твоя си го бива.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...