Шегите на вятъра
Единствен вятърът гневно бяга
и вечно някого и нещо гони,
пропъжда, взира се във всекиго.
Грациозно се разхожда по жиците
и клоните на дърветата се превиват
от мощния му смях.
Под неговите груби ласки
отлитат надеждите и младостта
и в бурята си спомняш безнадеждно,
че някой се е ровил в тебе с времето.
Вятърът. Да, вятърът ти поднася ...