Шегите на вятъра

Единствен вятърът гневно бяга

и вечно някого и нещо гони,

пропъжда, взира се във всекиго.

Грациозно се разхожда по жиците

и клоните на дърветата се превиват

от мощния му смях.

         Под неговите груби ласки

отлитат надеждите и младостта

и в бурята си спомняш безнадеждно,

че някой се  е ровил в тебе с времето.

          Вятърът. Да, вятърът ти поднася

нежността и топлината на другия,

пак той навява белият сняг в косите ти

в нощите на твоя свят.

  Похлопа ли на открехнатия прозорец,

събуждаш се вече побелял.

А когато потънеш в себе си и се опиташ

да достигнеш ръцете на отсрещния,

горещият вятър те грабва и пренася

в прегръдките му.

             Сърцето бие и капчици дъждовни

прокапват от мъка.

Ясното небе тъгува по лошите шеги на вятъра.