12 mar 2006, 1:00

Шеметно!

  Poesía
1K 0 5
                                  Шеметно!

                             Шеметно ще дойде пролетта,
                             ще се изсипят птиците във клоните..
                             Ще тракат щъркелите в старото гнездо,
                             дъждът ще плисне като из ведро!

                             Усмихната ще крачи младостта!
                             Ще се целуват влюбените до насита..
                             Усмихнато ще грее слънцето от радостта,
                             че живи сме,че пак ни има!

                             Децата ще рисуват своите мечти-
                             за първи път видели дъждовните дъги!
                             Ще пеят,ще танцуват,ще се смеят..
                             Ще тичат по поляни, ще лудеят!

                             А ние с тебе ще седим щастливи..
                             Ръцете вплели ,устни долепили..
                             И нежно ще ми шепнеш-
                             желая те и ти го знаеш!
                           

                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ГОтино е
  • Харесва ми!
  • Това е хубаво стихотворение.Радвам се,че не си се обидил.Може би бях малко груб.Поздрави за това стихотворение!
  • "Далеч от бащино огнище"...,това ми напомня на някого.Нищо.Чий срам ще измие дъждът?Емигрантите ли са виновни, че си вадят хляба навън?!Трябва да си изясниш нещата малко.Така ми се струва.
  • Дано поводите за ведро настроение да са повече от тези, които ни натъжават. А за емигрантите наистина стават силни творби, защото са свързани със силни чувства.Благодаря, че си ме разбрал /а/.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...