12 mar 2006, 1:00

Шеметно!

  Poesía
1K 0 5
                                  Шеметно!

                             Шеметно ще дойде пролетта,
                             ще се изсипят птиците във клоните..
                             Ще тракат щъркелите в старото гнездо,
                             дъждът ще плисне като из ведро!

                             Усмихната ще крачи младостта!
                             Ще се целуват влюбените до насита..
                             Усмихнато ще грее слънцето от радостта,
                             че живи сме,че пак ни има!

                             Децата ще рисуват своите мечти-
                             за първи път видели дъждовните дъги!
                             Ще пеят,ще танцуват,ще се смеят..
                             Ще тичат по поляни, ще лудеят!

                             А ние с тебе ще седим щастливи..
                             Ръцете вплели ,устни долепили..
                             И нежно ще ми шепнеш-
                             желая те и ти го знаеш!
                           

                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ГОтино е
  • Харесва ми!
  • Това е хубаво стихотворение.Радвам се,че не си се обидил.Може би бях малко груб.Поздрави за това стихотворение!
  • "Далеч от бащино огнище"...,това ми напомня на някого.Нищо.Чий срам ще измие дъждът?Емигрантите ли са виновни, че си вадят хляба навън?!Трябва да си изясниш нещата малко.Така ми се струва.
  • Дано поводите за ведро настроение да са повече от тези, които ни натъжават. А за емигрантите наистина стават силни творби, защото са свързани със силни чувства.Благодаря, че си ме разбрал /а/.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...