12.03.2006 г., 1:00

Шеметно!

1K 0 5
                                  Шеметно!

                             Шеметно ще дойде пролетта,
                             ще се изсипят птиците във клоните..
                             Ще тракат щъркелите в старото гнездо,
                             дъждът ще плисне като из ведро!

                             Усмихната ще крачи младостта!
                             Ще се целуват влюбените до насита..
                             Усмихнато ще грее слънцето от радостта,
                             че живи сме,че пак ни има!

                             Децата ще рисуват своите мечти-
                             за първи път видели дъждовните дъги!
                             Ще пеят,ще танцуват,ще се смеят..
                             Ще тичат по поляни, ще лудеят!

                             А ние с тебе ще седим щастливи..
                             Ръцете вплели ,устни долепили..
                             И нежно ще ми шепнеш-
                             желая те и ти го знаеш!
                           

                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ГОтино е
  • Харесва ми!
  • Това е хубаво стихотворение.Радвам се,че не си се обидил.Може би бях малко груб.Поздрави за това стихотворение!
  • "Далеч от бащино огнище"...,това ми напомня на някого.Нищо.Чий срам ще измие дъждът?Емигрантите ли са виновни, че си вадят хляба навън?!Трябва да си изясниш нещата малко.Така ми се струва.
  • Дано поводите за ведро настроение да са повече от тези, които ни натъжават. А за емигрантите наистина стават силни творби, защото са свързани със силни чувства.Благодаря, че си ме разбрал /а/.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...