Самодива (Вики)
529 5992
2 ago 2011, 20:26

Шепа обич 

  Poesía
1071 1 16

Вече съмва се, скитнико, изгревът зрее в зениците.
Ще си тръгваш, нали? Хоризонтът напред те зове,
да достигнеш върха, дето пламенно любят се птиците,
необятното, вечно небе да докоснеш с ръце.

Само мина оттук, кратка спирка през дългото скитане,
като вятър, илюзия, порив край мен прелетя,
а остана след теб, като вик, да мълчи светла истина -
разстояния няма, когато се срещат сърца.

Няма как да я спрем -  най-капризната стара измамница,
векове и беди надживяла, да твори красота.
Тя познава и теб, колко пъти е виждала странници,
колко пъти живяла е само в красива мечта...

Е, върви си. Очакват те, трепетно мамят просторите.
Намери жив и здрав дълголетно мечтания кът.
Аз изпращам те с песен и оставям вратата отворена,
ти вземи шепа обич, подарък от мен, за из път.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??