Шепа обич
Вече съмва се, скитнико, изгревът зрее в зениците.
Ще си тръгваш, нали? Хоризонтът напред те зове,
да достигнеш върха, дето пламенно любят се птиците,
необятното, вечно небе да докоснеш с ръце.
Само мина оттук, кратка спирка през дългото скитане,
като вятър, илюзия, порив край мен прелетя,
а остана след теб, като вик, да мълчи светла истина -
разстояния няма, когато се срещат сърца.
Няма как да я спрем - най-капризната стара измамница,
векове и беди надживяла, да твори красота.
Тя познава и теб, колко пъти е виждала странници,
колко пъти живяла е само в красива мечта...
Е, върви си. Очакват те, трепетно мамят просторите.
Намери жив и здрав дълголетно мечтания кът.
Аз изпращам те с песен и оставям вратата отворена,
ти вземи шепа обич, подарък от мен, за из път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
