9 sept 2007, 21:04

Шепа прах 

  Poesía
499 0 4

Едно поле и нищо друго,

над него тишина и цветна пеперуда,

и плочи с имена, и кръстове от камък,

а камъкът жесток е, в него няма пламък.

 

С цветя в ръце и мъка във душата

върви човекът, страшна е съдбата.

Цветята вързани са във букет голям,

човек е силен, но сред кръстовете сам.

 

Не, не искам да повярвам във това,

букет цветя поднесъл съм на любовта.

Без жал погребал съм я вдън земя,

душата си изпратих в тъмни небеса.

 

И тъй самотен, безпризорен,

дали съм аз, или пък спомен.

Не искам да отивам сам при тях,

дори да стана шепа прах.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??