9.09.2007 г., 21:04

Шепа прах

656 0 4

Едно поле и нищо друго,

над него тишина и цветна пеперуда,

и плочи с имена, и кръстове от камък,

а камъкът жесток е, в него няма пламък.

 

С цветя в ръце и мъка във душата

върви човекът, страшна е съдбата.

Цветята вързани са във букет голям,

човек е силен, но сред кръстовете сам.

 

Не, не искам да повярвам във това,

букет цветя поднесъл съм на любовта.

Без жал погребал съм я вдън земя,

душата си изпратих в тъмни небеса.

 

И тъй самотен, безпризорен,

дали съм аз, или пък спомен.

Не искам да отивам сам при тях,

дори да стана шепа прах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...