Шепа прах
Едно поле и нищо друго,
над него тишина и цветна пеперуда,
и плочи с имена, и кръстове от камък,
а камъкът жесток е, в него няма пламък.
С цветя в ръце и мъка във душата
върви човекът, страшна е съдбата.
Цветята вързани са във букет голям,
човек е силен, но сред кръстовете сам.
Не, не искам да повярвам във това,
букет цветя поднесъл съм на любовта.
Без жал погребал съм я вдън земя,
душата си изпратих в тъмни небеса.
И тъй самотен, безпризорен,
дали съм аз, или пък спомен.
Не искам да отивам сам при тях,
дори да стана шепа прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
