Шепа прах
Едно поле и нищо друго,
над него тишина и цветна пеперуда,
и плочи с имена, и кръстове от камък,
а камъкът жесток е, в него няма пламък.
С цветя в ръце и мъка във душата
върви човекът, страшна е съдбата.
Цветята вързани са във букет голям,
човек е силен, но сред кръстовете сам.
Не, не искам да повярвам във това,
букет цветя поднесъл съм на любовта.
Без жал погребал съм я вдън земя,
душата си изпратих в тъмни небеса.
И тъй самотен, безпризорен,
дали съм аз, или пък спомен.
Не искам да отивам сам при тях,
дори да стана шепа прах.
© Николай Стойчев All rights reserved.
