29 oct 2011, 22:00

Шепа прах

  Poesía
2.4K 0 32


Шепа прах

 

Безследно помръкват жълтиците

на всяка жестока, красива лъжа.

Безславно изчезват страхливците,

щом  блесне измамната им суета.

Бездомни изгасват зениците,

погубили зов за любов и мечта.

Без памет изтляват мръсниците,

предали родина, приятел и брат...

 

Но, свили до болка пестниците,

лудешки препускаме в див кръговрат.

Пробождат в сърцето иглиците

униние, сляпа омраза и страх.

Потръпват в скръбта си ресниците,

отпили горчилка от подлост и грях...

След всичките тези плесници сме

накрая нищожен куп пепел и прах.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...