28 ene 2007, 13:10

Шепа пръст 

  Poesía
853 0 4
Хора във черно тихо плачат,
с червени карамфили в ръце,
към дървения ковчег крачат,
към студеното спряло сърце.

За последно го поглеждат,
плача им ще го стопли,
очи подпухнали свеждат
и се задавят с вопли.

Ръцете му бяха лепкаво-студени,
зловеща усмивка бяха сътворили
два кръвоизлива и сините вени,
а под кожата му прозираха жили.

Във земята го положиха,
всеки хвърли шепа пръст,
върху му букети сложиха
и забиха черен кръст.

Ще помня всяка шепа почва,
бе като дъждец или сърцетуп,
и сякаш мъртвеца се вкопчва
в Бога, а не в бездиханния труп.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??