Шепа пръст
Хора във черно тихо плачат,
с червени карамфили в ръце,
към дървения ковчег крачат,
към студеното спряло сърце.
За последно го поглеждат,
плача им ще го стопли,
очи подпухнали свеждат
и се задавят с вопли.
Ръцете му бяха лепкаво-студени,
зловеща усмивка бяха сътворили
два кръвоизлива и сините вени,
а под кожата му прозираха жили.
Във земята го положиха,
всеки хвърли шепа пръст,
върху му букети сложиха
и забиха черен кръст.
Ще помня всяка шепа почва,
бе като дъждец или сърцетуп,
и сякаш мъртвеца се вкопчва
в Бога, а не в бездиханния труп.
с червени карамфили в ръце,
към дървения ковчег крачат,
към студеното спряло сърце.
За последно го поглеждат,
плача им ще го стопли,
очи подпухнали свеждат
и се задавят с вопли.
Ръцете му бяха лепкаво-студени,
зловеща усмивка бяха сътворили
два кръвоизлива и сините вени,
а под кожата му прозираха жили.
Във земята го положиха,
всеки хвърли шепа пръст,
върху му букети сложиха
и забиха черен кръст.
Ще помня всяка шепа почва,
бе като дъждец или сърцетуп,
и сякаш мъртвеца се вкопчва
в Бога, а не в бездиханния труп.
© Катерина All rights reserved.
