28 янв. 2007 г., 13:10
Хора във черно тихо плачат,
с червени карамфили в ръце,
към дървения ковчег крачат,
към студеното спряло сърце.
За последно го поглеждат,
плача им ще го стопли,
очи подпухнали свеждат
и се задавят с вопли.
Ръцете му бяха лепкаво-студени,
зловеща усмивка бяха сътворили
два кръвоизлива и сините вени,
а под кожата му прозираха жили. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация