Шепи от мисли
Сякаш времето спира,
оглупяло от мисли
и сред нищото дири
стъпки лъчисти...
Като нежна прегръдка,
като радост в сълзите:
аз не зная къде съм,
но ме топлят очите ти...
Колко дни си отиват,
ей така, безметежно...
... аз във тебе потъвам,
мое слънце, най-нежно...
Сякаш литваш нагоре
като шепа балони,
а въжето се къса
и смехът ми те гони...
После вятърът палав
те отнася в безкрая...
ще те стигна по пътя,
ще ме хванеш накрая...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Господинова Todos los derechos reservados
