Сякаш времето спира,
оглупяло от мисли
и сред нищото дири
стъпки лъчисти...
Като нежна прегръдка,
като радост в сълзите:
аз не зная къде съм,
но ме топлят очите ти...
Колко дни си отиват,
ей така, безметежно...
... аз във тебе потъвам,
мое слънце, най-нежно... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse