Сякаш времето спира,
оглупяло от мисли
и сред нищото дири
стъпки лъчисти...
Като нежна прегръдка,
като радост в сълзите:
аз не зная къде съм,
но ме топлят очите ти...
Колко дни си отиват,
ей така, безметежно...
... аз във тебе потъвам,
мое слънце, най-нежно...
Сякаш литваш нагоре
като шепа балони,
а въжето се къса
и смехът ми те гони...
После вятърът палав
те отнася в безкрая...
ще те стигна по пътя,
ще ме хванеш накрая...
© Нели Господинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
