1.02.2010 г., 9:01 ч.

Шепи от мисли 

  Поезия
749 0 19

 

 

Сякаш времето спира,

оглупяло от мисли

и сред нищото дири

стъпки лъчисти...

 

Като нежна прегръдка,

като радост в сълзите: 

аз не зная къде съм,

но ме топлят очите ти...

 

Колко дни си отиват,

ей така, безметежно...

... аз във тебе потъвам,

мое слънце, най-нежно...

 

Сякаш литваш нагоре

като шепа балони,

а въжето се къса

и смехът ми те гони...

 

После вятърът палав

те отнася в безкрая...

ще те стигна по пътя,

ще ме хванеш накрая...

 

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??