Шепи от мисли
Сякаш времето спира,
оглупяло от мисли
и сред нищото дири
стъпки лъчисти...
Като нежна прегръдка,
като радост в сълзите:
аз не зная къде съм,
но ме топлят очите ти...
Колко дни си отиват,
ей така, безметежно...
... аз във тебе потъвам,
мое слънце, най-нежно...
Сякаш литваш нагоре
като шепа балони,
а въжето се къса
и смехът ми те гони...
После вятърът палав
те отнася в безкрая...
ще те стигна по пътя,
ще ме хванеш накрая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
