Шепот

vixi (Яна)
125 11

22 abr 2012, 14:43

Poesía » De amor

664 0 1

Обичам те и искам аз сега

да ти го кажа. Не! – Да го крещя.

Да спра да плача тихо във нощта.

Да се усмихвам, страстно да горя.

Но ти не чуваш, сякаш днес те няма

и все едно не си до мене спрял,

а болката расте и става по-голяма,

а аз топя се – восък посивял.

Нима не виждаш или ти е чуждо?

Нима не помниш моите ръце?

Със допира си нека те пробудя…

Спомни си… Моля те, сърце…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.