Обичам те и искам аз сега
да ти го кажа. Не! – Да го крещя.
Да спра да плача тихо във нощта.
Да се усмихвам, страстно да горя.
Но ти не чуваш, сякаш днес те няма
и все едно не си до мене спрял,
а болката расте и става по-голяма,
а аз топя се – восък посивял.
Нима не виждаш или ти е чуждо?
Нима не помниш моите ръце?
Със допира си нека те пробудя…
Спомни си… Моля те, сърце…