20 mar 2016, 22:22  

Шепот (на Й)

  Poesía
1.9K 3 45

 

Студено утро - всичко е заспало.
Траверсите на мислите почукват.
Пътувам към несбъднато начало
и костите от тежък студ изпукват.

Разпадат се последните надежди
под шумата на залези - изгубени.
В очите спомените се оглеждат
от миналото с фередже потулени.

Дочувам - шепнат две тревички
за щастието с тебе преживяно.

Отнасят чудото две малки птички
към синия безкрай, за да остане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво!
  • Красиво описано пътуване през спомените!
  • Разпадат се последните надежди
    под шумата на залези--изгубени"Младен надеждите трябва да са нашият вечен спътник.Залезите не се губят, а преминават в изгреви, които ние чакаме с цялата си душа.. Човек има чувството, че губи залезите тогава мислено си представи изгрева и надеждата расте и преминава във вяра.Лек и спорен ден.
  • Възхитителна образност, Мисана! Това умее само емоционален естет!
  • Благодаря ви, Никола, Ева, Мария и Латинка! Отсътвах от сайта и затова със закъснение изразявам признателността си за вниманието ви.
    Честита пролет и на теб, Латинка и нови успехи!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...