Студено утро - всичко е заспало.
Траверсите на мислите почукват.
Пътувам към несбъднато начало
и костите от тежък студ изпукват.
Разпадат се последните надежди
под шумата на залези - изгубени.
В очите спомените се оглеждат
от миналото с фередже потулени.
Дочувам - шепнат две тревички
за щастието с тебе преживяно.
Отнасят чудото две малки птички
към синия безкрай, за да остане.