Студено утро - всичко е заспало.
Траверсите на мислите почукват.
Пътувам към несбъднато начало
и костите от тежък студ изпукват.
Разпадат се последните надежди
под шумата на залези - изгубени.
В очите спомените се оглеждат
от миналото с фередже потулени.
Дочувам - шепнат две тревички
за щастието с тебе преживяно.
Отнасят чудото две малки птички
към синия безкрай, за да остане.
© Младен Мисана All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
