Шепот от кехлибар
момичето опитомило слънцето
всяка сутрин го събужда
светлината пие капучино от очите ѝ
протяга се след сънена прозявка
и бледосините клепачи на небето се открехват плавно
погалени от миглите на Златната
дъхът от устните ѝ по лъчите
пътува, препуска през ефира
за да събуди нейното момче
с целувка
очите му стават черно кафе
готови да я вдишат
чак до кръвните телца на измечтаното
което жаждата не знае как да пресуши
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
