Шепот от кехлибар
момичето опитомило слънцето
всяка сутрин го събужда
светлината пие капучино от очите ѝ
протяга се след сънена прозявка
и бледосините клепачи на небето се открехват плавно
погалени от миглите на Златната
дъхът от устните ѝ по лъчите
пътува, препуска през ефира
за да събуди нейното момче
с целувка
очите му стават черно кафе
готови да я вдишат
чак до кръвните телца на измечтаното
което жаждата не знае как да пресуши
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
