Сънувах те, Татко -
грижовен и мил,
изпълнен със сила,
но в безкрая унил…
Очите ти тихи,
блестящи почти,
шептяха неволно
слова в самота…
Отекват в стените
спомени живи за
окрилени илюзии,
в пепел загубени… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse