Сънувах те, Татко -

грижовен и мил,

изпълнен със сила,

но в безкрая унил…

Очите ти тихи,

блестящи почти,

шептяха неволно

слова в самота…

Отекват в стените

спомени живи за

окрилени илюзии,

в пепел загубени…

Сега е самотно,

бездиханно и тъжно,

понякога мило в спомени,

но някак плахо изгубено….

Далече е всичко отминало,

в бездиханен миг изчезна то,

а ти - все същия,

умислен и мил…

Поглеждам в лицето ти,

потънало в размисли,

мечтания и трепети -

Сънувах те, Татко...