Шепотът на земята

7 ago 2008, 16:16

Poesía » Del paisaje

639 0 4

Тъй като и това мое стихотворение е вдъхновето от песен, ви давам и линк към нея, за дачетете и слушате едновременно.

http://www.bgshare.com/353396/Twelve Girls Band - Whispering Earth.mp3

Шепотът на земята

Не можеш ли вече да чуеш шепота й

сред зеленото поле и пролетните цветя?

Не можеш ли да чуеш гласа й,

докосващ те с повея на вятъра?

Далеч отвъд хълмовете и низините,

далеч, чак отвъд синьото море.

Не можеш ли да чуеш гласа й,

плуващ с делфините, летящ с птиците,

препускащ с дивата антилопа,

дива като теб, обичаща живота.

Той е в теб и навсякъде около теб.

Достатъчно е веднъж очи да затвориш

и ще видиш светът по различен начин.

Нека вятъра отнесе духа ти далеч

над облаците, където слънцето спи,

над земята, чийто глас шепне вътре в теб,

блестящ като малък пламък в душата ти.

И дори когато нощта се спусне, той е там

с повея на вятъра, с песента на щуреца,

той винаги е там, някъде отвъд хоризонта,

шепне твоето име, приканва те да го чуеш

и да отвориш обятия за тихия шепот на земята.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.