Шепотът на земята
Тъй като и това мое стихотворение е вдъхновето от песен, ви давам и линк към нея, за дачетете и слушате едновременно.
http://www.bgshare.com/353396/Twelve Girls Band - Whispering Earth.mp3Шепотът на земята
Не можеш ли вече да чуеш шепота й
сред зеленото поле и пролетните цветя?
Не можеш ли да чуеш гласа й,
докосващ те с повея на вятъра?
Далеч отвъд хълмовете и низините,
далеч, чак отвъд синьото море.
Не можеш ли да чуеш гласа й,
плуващ с делфините, летящ с птиците,
препускащ с дивата антилопа,
дива като теб, обичаща живота.
Той е в теб и навсякъде около теб.
Достатъчно е веднъж очи да затвориш
и ще видиш светът по различен начин.
Нека вятъра отнесе духа ти далеч
над облаците, където слънцето спи,
над земята, чийто глас шепне вътре в теб,
блестящ като малък пламък в душата ти.
И дори когато нощта се спусне, той е там
с повея на вятъра, с песента на щуреца,
той винаги е там, някъде отвъд хоризонта,
шепне твоето име, приканва те да го чуеш
и да отвориш обятия за тихия шепот на земята.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
