16 mar 2008, 10:51

Шест милиарда души (Един човек)

943 0 9

Шест милиарда души

(Един човек)

 

 

Шест милиарда души има по света,

а какво ти трябва, за да си щастлив?

Един човек от любовта доведен,

един човек, донесъл слънцето в ръка.

 

Един човек, с ръка по-топла и от огън,

един човек, в мъка и в радост да е с теб,

един човек, който да те кара да се радваш,

един човек, който да те кара да тъжиш.

 

И тоз човек, един от тез милиарди,

да бъде с теб до края на света,

да те научи да обичаш, да те научи

той на доброта..

 

Един човек, за теб да е вселената,

един човек, за теб да е света,

един човек, душата и сърцето,

един човек, това е любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БРАВО!Харесвам такива стихове,карат те да се замислиш........прекрасно е!!!
  • Това стихотворение ме завладя. Едно от най-добрите които съм чела. Наистина много ми хареса.
  • Да!Колко си прав!Поздравче!
  • Много е добро! Като го четях се сетих за една мисъл от One Tree Hill - "В този момент има 6 милиарда 470 милиона,818 хиляди и 671 души по света.
    Някои бягат уплашени .Някои си идват вкъщи.Някои лъжат за да мине деня. Други просто не се изправят пред истината .Някои са зли мъже, във война с доброто.А някои са добри, измъчвайки ги зло.Шест милиарда души на света Шест милиарда души.И понякога всичко, от което се нуждаеш е една."
  • Чудесна идея...още по-чудесен стих!
    Много ми хареса. с обич, Иван.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...