6 sept 2014, 15:30

Шести септември

  Poesía » Civil
1.9K 0 26


Този ден е ден на сбъднати мечти,
възкръснала от петвековен гроб,
България отново към слънцето лети,
отхвърлила бремето на смирения роб.
Но смъртта на Левски, Ботев, Караджата
и още хиляди достойни дъщери и синове,
вградили себи си в темелите на свободата,
ще бъде свят олтар, и неизменно ще зове,
да помним винаги, че свободата не е дар,
че тя не е печалба от случайна лотария.
Тя е безсмъртие в сърцето на млад и стар
и затова я има днес на картата България,
без нея ние ще сме като птици без небе,
осъдени на зла съдба, без полет, без криле.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...