6 сент. 2014 г., 15:30

Шести септември

1.9K 0 26


Този ден е ден на сбъднати мечти,
възкръснала от петвековен гроб,
България отново към слънцето лети,
отхвърлила бремето на смирения роб.
Но смъртта на Левски, Ботев, Караджата
и още хиляди достойни дъщери и синове,
вградили себи си в темелите на свободата,
ще бъде свят олтар, и неизменно ще зове,
да помним винаги, че свободата не е дар,
че тя не е печалба от случайна лотария.
Тя е безсмъртие в сърцето на млад и стар
и затова я има днес на картата България,
без нея ние ще сме като птици без небе,
осъдени на зла съдба, без полет, без криле.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...