1 dic 2013, 11:39  

Ши Ти Го

  Poesía
517 0 2

Ши Ти Го бе силен като змей.

Всички се страхуваха от него.

Ала животът е Панта (не) рей

дори да си със президентско его.

 

Ши Ти Го не искаше лъжи.

Баща му беше Тур Ниси Госама.

Приличаше на татко си почти.

На сто процента, нищо просто няма.

 

Ши Ти Го гореше за мига.

Не искаше на никой да прилича.

Той знаеше, че плитката вода

като сълза по тялото се стича.

 

Ши Ти Го си търсеше държава,

в която да се чувства силен мъж,

в която и една заплюта жаба

във принц да се превърне изведнъж.

 

Ши Ти Го в България пристигна.

Баща му бе известен вече там.

“Ши Ти Го” - той името си викна,

а ехото отвърна само - “Знааам”.


 

Прекръсти се във Съм Си Го тогаз 

и заживя тъй както подобава.

По всичко си приличаше на нас.

Баща му беше нашата държава.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има още един куплет , но той ми дойде след като бях пуснал стиха вече:

    Прекръсти се във Съм Си Го тогаз
    и заживя тъй както подобава.
    По всичко си приличаше на нас.
    Баща му беше нашата държава.
  • Смях през сълзи! Много оригинално!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...