11 sept 2015, 20:29

Шифър

  Poesía » Otra
585 0 5

И думите във шифър,

аз превърнах...

Защото времето

за мен е спряло.

И само вятъра нежно,

струните гали -

по скритите надежди

в душата ми...

И ето, към вратата

на дъгата отивам,

докосвам цветовете

които се преливат...

От чашата на живота

по малко отпивам,

колкото да събера сили

за да продължа по - пътят,

който се е ширнал пред мен...

И ето, пулсира в мен живота,

преминавам през времето

и през пространството...

към изгубената си същност.

Ключ към времето и любовта...

Материя или реалност,

към кодираната спирала

на времето...

И ето, пулсира в мен живота,

любовта към хората,

като послание изпращам...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Илко, благодаря ти за топлите думи!
    Йонка, благодаря ти!
  • Харесах . Поздрав за вълнуващото стихче.
  • Въпреки тъгата има и нещо позитивно...!!!
    "И ето, към вратата
    на дъгата отивам,
    докосвам цветовете
    които се преливат...'
  • "Само пътят е истински"Ще го запомня!
    Не знам защо,но много често се губя
    и избирам най - трудните и най - трънливи пътеки...
    Може би, трябва да ги извървя за да намеря истинския път!
    Стихът го написах през 2012г,пазих го твърде
    дълго само за себе си.
    Младене, искам да ти благодаря за хубавия коментар!
  • Добре предаваш илюзорността на съществуването, Катя. Само пътят е истински, защото ни избавя постепенно от илюзиите. Любовта към хората, като прощално послание! - чудесно хрумване. Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...