Izumrudkata (Катя)
22 290

Sep 11, 2015, 8:29 PM

Шифър

Poetry » Other

577 0 5

И думите във шифър,

аз превърнах...

Защото времето

за мен е спряло.

И само вятъра нежно,

струните гали -

по скритите надежди

в душата ми...

И ето, към вратата

на дъгата отивам,

докосвам цветовете

които се преливат...

От чашата на живота

по малко отпивам,

колкото да събера сили

за да продължа по - пътят,

който се е ширнал пред мен...

И ето, пулсира в мен живота,

преминавам през времето

и през пространството...

към изгубената си същност.

Ключ към времето и любовта...

Материя или реалност,

към кодираната спирала

на времето...

И ето, пулсира в мен живота,

любовта към хората,

като послание изпращам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Илко, благодаря ти за топлите думи!
Йонка, благодаря ти!

2015-10-01T23:39:26+03:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Харесах . Поздрав за вълнуващото стихче.

2015-09-29T23:09:27+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Въпреки тъгата има и нещо позитивно...!!!
"И ето, към вратата
на дъгата отивам,
докосвам цветовете
които се преливат...'

2015-09-12T07:28:10+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Само пътят е истински"Ще го запомня!
Не знам защо,но много често се губя
и избирам най - трудните и най - трънливи пътеки...
Може би, трябва да ги извървя за да намеря истинския път!
Стихът го написах през 2012г,пазих го твърде
дълго само за себе си.
Младене, искам да ти благодаря за хубавия коментар!

2015-09-11T22:45:57+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Добре предаваш илюзорността на съществуването, Катя. Само пътят е истински, защото ни избавя постепенно от илюзиите. Любовта към хората, като прощално послание! - чудесно хрумване. Поздрав!

2015-09-11T21:50:14+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0