Izumrudkata (Катя)
22 290

Sep 11, 2015, 8:29 PM

Шифър

Poetry » Other

579 0 5

И думите във шифър,

аз превърнах...

Защото времето

за мен е спряло.

И само вятъра нежно,

струните гали -

по скритите надежди

в душата ми...

И ето, към вратата

на дъгата отивам,

докосвам цветовете

които се преливат...

От чашата на живота

по малко отпивам,

колкото да събера сили

за да продължа по - пътят,

който се е ширнал пред мен...

И ето, пулсира в мен живота,

преминавам през времето

и през пространството...

към изгубената си същност.

Ключ към времето и любовта...

Материя или реалност,

към кодираната спирала

на времето...

И ето, пулсира в мен живота,

любовта към хората,

като послание изпращам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Илко, благодаря ти за топлите думи!
Йонка, благодаря ти!

2015-10-01T23:39:26+03:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Харесах . Поздрав за вълнуващото стихче.

2015-09-29T23:09:27+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Въпреки тъгата има и нещо позитивно...!!!
"И ето, към вратата
на дъгата отивам,
докосвам цветовете
които се преливат...'

2015-09-12T07:28:10+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Само пътят е истински"Ще го запомня!
Не знам защо,но много често се губя
и избирам най - трудните и най - трънливи пътеки...
Може би, трябва да ги извървя за да намеря истинския път!
Стихът го написах през 2012г,пазих го твърде
дълго само за себе си.
Младене, искам да ти благодаря за хубавия коментар!

2015-09-11T22:45:57+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Добре предаваш илюзорността на съществуването, Катя. Само пътят е истински, защото ни избавя постепенно от илюзиите. Любовта към хората, като прощално послание! - чудесно хрумване. Поздрав!

2015-09-11T21:50:14+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0