Шифър
И думите във шифър,
аз превърнах...
Защото времето
за мен е спряло.
И само вятъра нежно,
струните гали -
по скритите надежди
в душата ми...
И ето, към вратата
на дъгата отивам,
докосвам цветовете
които се преливат...
От чашата на живота
по малко отпивам,
колкото да събера сили
за да продължа по - пътят,
който се е ширнал пред мен...
И ето, пулсира в мен живота,
преминавам през времето
и през пространството...
към изгубената си същност.
Ключ към времето и любовта...
Материя или реалност,
към кодираната спирала
на времето...
И ето, пулсира в мен живота,
любовта към хората,
като послание изпращам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
