Izumrudkata (Катя)
290 3762
11.09.2015 г., 20:29 ч.

Шифър 

  Поезия » Друга
402 0 5

И думите във шифър,

аз превърнах...

Защото времето

за мен е спряло.

И само вятъра нежно,

струните гали -

по скритите надежди

в душата ми...

И ето, към вратата

на дъгата отивам,

докосвам цветовете

които се преливат...

От чашата на живота

по малко отпивам,

колкото да събера сили

за да продължа по - пътят,

който се е ширнал пред мен...

И ето, пулсира в мен живота,

преминавам през времето

и през пространството...

към изгубената си същност.

Ключ към времето и любовта...

Материя или реалност,

към кодираната спирала

на времето...

И ето, пулсира в мен живота,

любовта към хората,

като послание изпращам...

 

 

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Илко, благодаря ти за топлите думи!
    Йонка, благодаря ти!
  • Харесах . Поздрав за вълнуващото стихче.
  • Въпреки тъгата има и нещо позитивно...!!!
    "И ето, към вратата
    на дъгата отивам,
    докосвам цветовете
    които се преливат...'
  • "Само пътят е истински"Ще го запомня!
    Не знам защо,но много често се губя
    и избирам най - трудните и най - трънливи пътеки...
    Може би, трябва да ги извървя за да намеря истинския път!
    Стихът го написах през 2012г,пазих го твърде
    дълго само за себе си.
    Младене, искам да ти благодаря за хубавия коментар!
  • Добре предаваш илюзорността на съществуването, Катя. Само пътят е истински, защото ни избавя постепенно от илюзиите. Любовта към хората, като прощално послание! - чудесно хрумване. Поздрав!
Предложения
: ??:??