Помните ли лудия, оня от квартала? Хукваше от края на площада, та чак до другия. Няма начин – виждали сте го в трамвая. Тича, тича... стоп и спре пред случайна млада двойка. Почеше се и почне да си свирка. Надникне в кафенето... и за час замре. Пикаеше на всяка спирка. Клекне като пиле... и дебне... под полите... след това се скрие. Градът ни е такъв – знаете и вие – пълен със квартали, и всеки има своя луд. Тиха лудост тлее в шумния ни град. „Психичноболните нуждаят се от вас!” – изписаха на градския плакат... Господи! Кои са здравите в шизократичния ни свят?
Проститутката
Любов околвръстна, кварталният зевзек я кръсти. Започнала съвсем невръстна, казват нямала тринайсет, но за чукане и плащали по двайсет. „Талантът” сам признание намерил, сред публика от тъмни гости, без конкурси, фондации, меценати и въпроси. Гонорея, трипер, сифилис, екземи, два-три аборта животът в нея сътворил, превърнали утробата й в кофа за изхвърлени, страхливо мигащи неонови емоции. Сега лицето й – намачкан грим, размазана по устните цигара. Болката в очите й разписва се присъствено във всеки изгрев. Намусено я гледат птиците, препънали о нея своя припев. По спирките проститутката безчувствено-билетно се усмихва, ту извинително на чуждите деца – гали ги със плаха мисъл, с поглед, скришом по главите – че няма... преглъщайки сълзите... че не е била... Разкъсана на две, като улична обява, от болка ниско долу, чак до горе... вместо телефонен номер, тя оставя в спомените ни едно лице – намачкан във усмивка грим, размазана по устните цигара, и похабено детство във цигарен дим...
Разкъсана на две, като улична обява,
от болка ниско долу, чак до горе...
вместо телефонен номер, тя оставя
в спомените ни едно лице –
намачкан във усмивка грим,
размазана по устните цигара,
и похабено детство във цигарен дим...
Интересна съпоставка си направил, Митко. Но е много силно като емоция в делника ни, а повечето ти стихове са наситени с нея. Честно да ти кажа, освен вторият ти по поредност стих, този ме разтърси най-дълбоко. Хубаво е повече хора да го видят и да си помислят. И по пет минути на ден е достатъчно И като стих е добро изпълнение.
превърнали утробата й в кофа за изхвърлени,
страхливо мигащи неонови емоции.
................................Потресе ме това сравнение!
ту извинително на чуждите деца –
гали ги със плаха мисъл, с поглед,
скришом по главите – че няма...
преглъщайки сълзите... че не е била...
......................................Невероятна мъка!
Какво да ти кажа-думите ми ще са много слаби,освен...БРАВО!
Разказва ни историята Вестин-
рисува я чрез два портрета...
Не може да се каже тук:"Амин!"
или да тъжим над позата предвзета.
С будно авторово чувство
разкрива болката на обществото:
перото му, достигнало изкуство,
показва на човека естеството.
Преживявам неговия студ,
показан в полифония
чрез образа на нашенеца - луд,
с накърнената хармония.
А авторът сериозно пита:
"Защо не спреме този кръговрът-
самотният човек се скита,
дори не руменее днес светът!?
Нормалният човек се кръсти,
съзирайки сегашни нрави
и свива побелели пръсти-
сутеньорите били са прави?!
С божественото се търгува
по начин до безкрай циничен,
а Парламентът даже не умува...
О, тоз проблем е архаичен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
от болка ниско долу, чак до горе...
вместо телефонен номер, тя оставя
в спомените ни едно лице –
намачкан във усмивка грим,
размазана по устните цигара,
и похабено детство във цигарен дим...
Страхотно е!