The work is not suitable for people under 18 years of age.
Шизократични лица
Лудият
Помните ли лудия, оня от квартала? Хукваше от края на площада, та чак до другия. Няма начин – виждали сте го в трамвая. Тича, тича... стоп и спре пред случайна млада двойка. Почеше се и почне да си свирка. Надникне в кафенето... и за час замре. Пикаеше на всяка спирка. Клекне като пиле... и дебне... под полите... след това се скрие. Градът ни е такъв – знаете и вие – пълен със квартали, и всеки има своя луд. Тиха лудост тлее в шумния ни град. „Психичноболните нуждаят се от вас!” – изписаха на градския плакат... Господи! Кои са здравите в шизократичния ни свят?
Проститутката
Любов околвръстна, кварталният зевзек я кръсти. Започнала съвсем невръстна, казват нямала тринайсет, но за чукане и плащали по двайсет. „Талантът” сам признание намерил, сред публика от тъмни гости, без конкурси, фондации, меценати и въпроси. Гонорея, трипер, сифилис, екземи, два-три аборта животът в нея сътворил, превърнали утробата й в кофа за изхвърлени, страхливо мигащи неонови емоции. Сега лицето й – намачкан грим, размазана по устните цигара. Болката в очите й разписва се присъствено във всеки изгрев. Намусено я гледат птиците, препънали о нея своя припев. По спирките проститутката безчувствено-билетно се усмихва, ту извинително на чуждите деца – гали ги със плаха мисъл, с поглед, скришом по главите – че няма... преглъщайки сълзите... че не е била... Разкъсана на две, като улична обява, от болка ниско долу, чак до горе... вместо телефонен номер, тя оставя в спомените ни едно лице – намачкан във усмивка грим, размазана по устните цигара, и похабено детство във цигарен дим...
Разкъсана на две, като улична обява,
от болка ниско долу, чак до горе...
вместо телефонен номер, тя оставя
в спомените ни едно лице –
намачкан във усмивка грим,
размазана по устните цигара,
и похабено детство във цигарен дим...
Интересна съпоставка си направил, Митко. Но е много силно като емоция в делника ни, а повечето ти стихове са наситени с нея. Честно да ти кажа, освен вторият ти по поредност стих, този ме разтърси най-дълбоко. Хубаво е повече хора да го видят и да си помислят. И по пет минути на ден е достатъчно И като стих е добро изпълнение.
превърнали утробата й в кофа за изхвърлени,
страхливо мигащи неонови емоции.
................................Потресе ме това сравнение!
ту извинително на чуждите деца –
гали ги със плаха мисъл, с поглед,
скришом по главите – че няма...
преглъщайки сълзите... че не е била...
......................................Невероятна мъка!
Какво да ти кажа-думите ми ще са много слаби,освен...БРАВО!
Разказва ни историята Вестин-
рисува я чрез два портрета...
Не може да се каже тук:"Амин!"
или да тъжим над позата предвзета.
С будно авторово чувство
разкрива болката на обществото:
перото му, достигнало изкуство,
показва на човека естеството.
Преживявам неговия студ,
показан в полифония
чрез образа на нашенеца - луд,
с накърнената хармония.
А авторът сериозно пита:
"Защо не спреме този кръговрът-
самотният човек се скита,
дори не руменее днес светът!?
Нормалният човек се кръсти,
съзирайки сегашни нрави
и свива побелели пръсти-
сутеньорите били са прави?!
С божественото се търгува
по начин до безкрай циничен,
а Парламентът даже не умува...
О, тоз проблем е архаичен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
от болка ниско долу, чак до горе...
вместо телефонен номер, тя оставя
в спомените ни едно лице –
намачкан във усмивка грим,
размазана по устните цигара,
и похабено детство във цигарен дим...
Страхотно е!