Шизократични лица (Лудият и Проститутката)
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Шизократични лица
Лудият
Помните ли лудия,
оня от квартала?
Хукваше от края
на площада,
та чак до другия.
Няма начин –
виждали сте го в трамвая.
Тича, тича... стоп и спре
пред случайна млада двойка.
Почеше се и почне да си свирка.
Надникне в кафенето...
и за час замре.
Пикаеше на всяка спирка.
Клекне като пиле...
и дебне... под полите...
след това се скрие.
Градът ни е такъв –
знаете и вие –
пълен със квартали,
и всеки има своя луд.
Тиха лудост тлее
в шумния ни град.
„Психичноболните
нуждаят се от вас!” –
изписаха на градския плакат...
Господи! Кои са здравите
в шизократичния ни свят?
Проститутката
Любов околвръстна,
кварталният зевзек я кръсти.
Започнала съвсем невръстна,
казват нямала тринайсет,
но за чукане и плащали по двайсет.
„Талантът” сам признание намерил,
сред публика от тъмни гости,
без конкурси, фондации, меценати и въпроси.
Гонорея, трипер, сифилис, екземи,
два-три аборта животът в нея сътворил,
превърнали утробата й в кофа за изхвърлени,
страхливо мигащи неонови емоции.
Сега лицето й – намачкан грим,
размазана по устните цигара.
Болката в очите й разписва се
присъствено във всеки изгрев.
Намусено я гледат птиците,
препънали о нея своя припев.
По спирките проститутката
безчувствено-билетно се усмихва,
ту извинително на чуждите деца –
гали ги със плаха мисъл, с поглед,
скришом по главите – че няма...
преглъщайки сълзите... че не е била...
Разкъсана на две, като улична обява,
от болка ниско долу, чак до горе...
вместо телефонен номер, тя оставя
в спомените ни едно лице –
намачкан във усмивка грим,
размазана по устните цигара,
и похабено детство във цигарен дим...
Лудият
Помните ли лудия,
оня от квартала?
Хукваше от края
на площада,
та чак до другия.
Няма начин –
виждали сте го в трамвая.
Тича, тича... стоп и спре
пред случайна млада двойка.
Почеше се и почне да си свирка.
Надникне в кафенето...
и за час замре.
Пикаеше на всяка спирка.
Клекне като пиле...
и дебне... под полите...
след това се скрие.
Градът ни е такъв –
знаете и вие –
пълен със квартали,
и всеки има своя луд.
Тиха лудост тлее
в шумния ни град.
„Психичноболните
нуждаят се от вас!” –
изписаха на градския плакат...
Господи! Кои са здравите
в шизократичния ни свят?
Проститутката
Любов околвръстна,
кварталният зевзек я кръсти.
Започнала съвсем невръстна,
казват нямала тринайсет,
но за чукане и плащали по двайсет.
„Талантът” сам признание намерил,
сред публика от тъмни гости,
без конкурси, фондации, меценати и въпроси.
Гонорея, трипер, сифилис, екземи,
два-три аборта животът в нея сътворил,
превърнали утробата й в кофа за изхвърлени,
страхливо мигащи неонови емоции.
Сега лицето й – намачкан грим,
размазана по устните цигара.
Болката в очите й разписва се
присъствено във всеки изгрев.
Намусено я гледат птиците,
препънали о нея своя припев.
По спирките проститутката
безчувствено-билетно се усмихва,
ту извинително на чуждите деца –
гали ги със плаха мисъл, с поглед,
скришом по главите – че няма...
преглъщайки сълзите... че не е била...
Разкъсана на две, като улична обява,
от болка ниско долу, чак до горе...
вместо телефонен номер, тя оставя
в спомените ни едно лице –
намачкан във усмивка грим,
размазана по устните цигара,
и похабено детство във цигарен дим...
© Димитър Ганчев All rights reserved.
