Шизократични лица (Лудият и Проститутката)
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Шизократични лица
Лудият
Помните ли лудия,
оня от квартала?
Хукваше от края
на площада,
та чак до другия.
Няма начин –
виждали сте го в трамвая.
Тича, тича... стоп и спре
пред случайна млада двойка.
Почеше се и почне да си свирка.
Надникне в кафенето...
и за час замре.
Пикаеше на всяка спирка.
Клекне като пиле...
и дебне... под полите...
след това се скрие.
Градът ни е такъв –
знаете и вие –
пълен със квартали,
и всеки има своя луд.
Тиха лудост тлее
в шумния ни град.
„Психичноболните
нуждаят се от вас!” –
изписаха на градския плакат...
Господи! Кои са здравите
в шизократичния ни свят?
Проститутката
Любов околвръстна,
кварталният зевзек я кръсти.
Започнала съвсем невръстна,
казват нямала тринайсет,
но за чукане и плащали по двайсет.
„Талантът” сам признание намерил,
сред публика от тъмни гости,
без конкурси, фондации, меценати и въпроси.
Гонорея, трипер, сифилис, екземи,
два-три аборта животът в нея сътворил,
превърнали утробата й в кофа за изхвърлени,
страхливо мигащи неонови емоции.
Сега лицето й – намачкан грим,
размазана по устните цигара.
Болката в очите й разписва се
присъствено във всеки изгрев.
Намусено я гледат птиците,
препънали о нея своя припев.
По спирките проститутката
безчувствено-билетно се усмихва,
ту извинително на чуждите деца –
гали ги със плаха мисъл, с поглед,
скришом по главите – че няма...
преглъщайки сълзите... че не е била...
Разкъсана на две, като улична обява,
от болка ниско долу, чак до горе...
вместо телефонен номер, тя оставя
в спомените ни едно лице –
намачкан във усмивка грим,
размазана по устните цигара,
и похабено детство във цигарен дим...
Лудият
Помните ли лудия,
оня от квартала?
Хукваше от края
на площада,
та чак до другия.
Няма начин –
виждали сте го в трамвая.
Тича, тича... стоп и спре
пред случайна млада двойка.
Почеше се и почне да си свирка.
Надникне в кафенето...
и за час замре.
Пикаеше на всяка спирка.
Клекне като пиле...
и дебне... под полите...
след това се скрие.
Градът ни е такъв –
знаете и вие –
пълен със квартали,
и всеки има своя луд.
Тиха лудост тлее
в шумния ни град.
„Психичноболните
нуждаят се от вас!” –
изписаха на градския плакат...
Господи! Кои са здравите
в шизократичния ни свят?
Проститутката
Любов околвръстна,
кварталният зевзек я кръсти.
Започнала съвсем невръстна,
казват нямала тринайсет,
но за чукане и плащали по двайсет.
„Талантът” сам признание намерил,
сред публика от тъмни гости,
без конкурси, фондации, меценати и въпроси.
Гонорея, трипер, сифилис, екземи,
два-три аборта животът в нея сътворил,
превърнали утробата й в кофа за изхвърлени,
страхливо мигащи неонови емоции.
Сега лицето й – намачкан грим,
размазана по устните цигара.
Болката в очите й разписва се
присъствено във всеки изгрев.
Намусено я гледат птиците,
препънали о нея своя припев.
По спирките проститутката
безчувствено-билетно се усмихва,
ту извинително на чуждите деца –
гали ги със плаха мисъл, с поглед,
скришом по главите – че няма...
преглъщайки сълзите... че не е била...
Разкъсана на две, като улична обява,
от болка ниско долу, чак до горе...
вместо телефонен номер, тя оставя
в спомените ни едно лице –
намачкан във усмивка грим,
размазана по устните цигара,
и похабено детство във цигарен дим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Ганчев Все права защищены
