8 ago 2009, 11:11

Шкафче

  Poesía » Otra
771 1 4

Ти си нашето Шкафче любимо, познато,

имаш в себе си нещо по-скъпо от злато -

имаш хубави чувства, като цветна дъга,

те усмихват ни, радват и навяват тъга.

 

Шкафче ли? Сам го казваш, че си цял гардероб,

на суета и на злоба, знаем, ти не си роб.

Ти си толкова мил и добър, шеговит,

но понякога тъжен и във себе си свит.

 

Ала всичко споделяш със нас в "Откровения",

без да търсиш съчувствие или съжаления.

Чрез написаното всеки или всяка от нас

с твойте стихове, знай, чуваме твоят глас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За теб приятелю!
  • Поздрави за стиха!
    Винаги съм казвала, че той има таланта да рисува усмивки, да прави хората щастливи! Има дарбата да твори красота и има невероятно чувство за хумор!

    Усмивки от УсмивКата!
  • Много ти благодаря, приятелко!
    Зарадва ме със тоя стих!
    Благодаря и на този, който ми го показа, защото аз го бях пропуснал и щях да съжалявам!
    Заслужаваш мечета и целувки!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...