dodic (Деян Димитров)
266 1705
2 mar 2007, 21:01

Сходна с любовта 

  Poesía
581 0 6

 

 

Мисля си с какво да те сравня,

дали с високи заснежени планини,

красиви са, но тях не мога да ги стигна,

а теб те стигам вечно призори,

дали пък не със синьото море,

и то, като очите ти красиво,

но понякога е мътно и реве,

а твоите са винаги щастливи,

защо пък не със слънцето сияйно,

лице ти като него също грее,

лице ти ми дарява радост постоянно,

а нощем слънцето къде е?

не става, ще опитам с водно конче,

ти като него също нежна си, игрива,

е, по-едра си, не си миньонче,

но пък да ме караш да летя те бива,

а може би пък със зелената тревица,

покрита сутрин с капчици роса,

по очите радостни сълзици,

така обичам с устни да ловя,

а може би със южен вятър,

и ти ми носиш като него пролетта,

а полъха ти нежен и приятен,

копнеж разлиства в моята душа,

с какво да те сравня - не зная,

ти най-изящна си от всичките неща,

дали да те сравня със ада, с рая?

май най-сходна си със любовта.

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??