Сходна с любовта
Мисля си с какво да те сравня,
дали с високи заснежени планини,
красиви са, но тях не мога да ги стигна,
а теб те стигам вечно призори,
дали пък не със синьото море,
и то, като очите ти красиво,
но понякога е мътно и реве,
а твоите са винаги щастливи,
защо пък не със слънцето сияйно,
лице ти като него също грее,
лице ти ми дарява радост постоянно,
а нощем слънцето къде е?
не става, ще опитам с водно конче,
ти като него също нежна си, игрива,
е, по-едра си, не си миньонче,
но пък да ме караш да летя те бива,
а може би пък със зелената тревица,
покрита сутрин с капчици роса,
по очите радостни сълзици,
така обичам с устни да ловя,
а може би със южен вятър,
и ти ми носиш като него пролетта,
а полъха ти нежен и приятен,
копнеж разлиства в моята душа,
с какво да те сравня - не зная,
ти най-изящна си от всичките неща,
дали да те сравня със ада, с рая?
май най-сходна си със любовта.
© Деян Димитров All rights reserved.
