Ще напиша стих за шоколада,
но ти накрая ще го отнесеш.
Бива ли Душата ми да страда,
за мене няма, а ти от кофичка ядеш?!
Пиша стих, а коремчето ми клада,
гори и стене: "Искам шоколад!"
нахална, луда проклетата наслада,
поражда във Душата непрестанен глад.
А ти облизваш сластно устни,
шоколад от очите ти струи,
крещят бедрата ти изкусни:
"Ела от шоколада си близни! "
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
