Фатална стълба вие се към бара,
убежищно притворил пак врати.
Там нощем се събират - да забравят -
полу-готови за живота си души.
Минорна музика разкъсва съпротиви
и бликват истини от изсушените гърла.
Говорят и крещят, гълчат и пият
и казват много. След това мълчат.
Прозрачни пръсти по прашасало пиано
поръсват гнойните души с насипна сол.
Не стреляйте по пианиста! Тъй е рано!
Нощта тепърва сяда на трикракия си стол. ...