Фатална стълба вие се към бара,
убежищно притворил пак врати.
Там нощем се събират - да забравят -
полу-готови за живота си души.
Минорна музика разкъсва съпротиви
и бликват истини от изсушените гърла.
Говорят и крещят, гълчат и пият
и казват много. След това мълчат.
Прозрачни пръсти по прашасало пиано
поръсват гнойните души с насипна сол.
Не стреляйте по пианиста! Тъй е рано!
Нощта тепърва сяда на трикракия си стол.
Отвънка светят агресивно нощни лампи,
а вътре тъмно е. По-тъмно и от ад.
ТЕ срещат себе си и тръгват си обратно,
събрали сили за пореден маскарад.
И ден след ден, историята се повтаря.
А пианистът свири си, откак се е родил.
И само истините, дето раждат се във бара,
виновници са шоуто да продължи.
© Елена Биларева All rights reserved.
поръсват гнойните души с насипна сол.
Не стреляйте по пианиста! Тъй е рано!
Нощта тепърва сяда на трикракия си стол."
Силни внушения, осезателно въздействие си постигнала с подходящите художествени средства.