12 may 2007, 12:29

Щастие...

  Poesía
1K 0 1

Ангел пратил ли те е от Рая,
за да правиш ме така щастлива, аз не зная..
Всичко в теб е толкова прекрасно,
какво съм търсела аз, вече съм наясно.
Радваш ме със всеки миг до мен
и в добър, и в лош за мене ден.
В деня, в който отказах се от всичките мъже,
ти прекрачи прага на моето сърце.
Хайде... стига... не се бой,
признай си, че си само мой.
Всяка минутка свободна аз тичам при тебе,
както като майка към плачещо бебе.
Любовта с твоето име наричам
и знай, че мога да обичам
и не на думи, или на слова,
а със цялата си мъничка душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът ти разкрива едно често срещано явление-болката от изгубената любов.Поздрав за съдържанието!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...