May 12, 2007, 12:29 PM

Щастие...

  Poetry
1K 0 1

Ангел пратил ли те е от Рая,
за да правиш ме така щастлива, аз не зная..
Всичко в теб е толкова прекрасно,
какво съм търсела аз, вече съм наясно.
Радваш ме със всеки миг до мен
и в добър, и в лош за мене ден.
В деня, в който отказах се от всичките мъже,
ти прекрачи прага на моето сърце.
Хайде... стига... не се бой,
признай си, че си само мой.
Всяка минутка свободна аз тичам при тебе,
както като майка към плачещо бебе.
Любовта с твоето име наричам
и знай, че мога да обичам
и не на думи, или на слова,
а със цялата си мъничка душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти разкрива едно често срещано явление-болката от изгубената любов.Поздрав за съдържанието!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...