23 jul 2007, 10:32

щастие

  Poesía
704 0 5
Къде си, щастие мое, къде си?
Цял живот те търся, но уви,
имах всичко, но съдбата го отнесе,
в душата тя забрава насади.
Къде си щастие и как да те открия?
Нещастна ли ще съм така до гроб?
Обичах силно раната в душата,
мъката по несподелената любов.
Къде си, щастие мое, къде си?
Дай ми знак и аз ще те открия,
всичко дала бих за теб, за любовта си,
щастлива да съм миг поне, не крия.
Капчица от теб да имам искам само,
зная, да обичаш не е гря,х
миг на щастие - каква наслада,
защо бе тая злоба, не разбрах.
Щастие мое, моя светла надежда,
протягам ръце аз теб да прегърна
и зная, че труден е пътя, който отвежда
към теб, щастие мое, но аз ще се боря теб да открия -
и с много любов да те прегърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...